„ВАГОНЫ ВЕСНЫ”
Сергей Петрович Дрофенко (1933-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВАГОНИ НА ПРОЛЕТТА
Плафони почернели,
сиви гари,
табели с разписания за път.
Прелитат мокрите платформи стари,
стрелочници под вятъра стоят.
Обичам да съм с хората пътуващи,
случайни запознанства там ми дай;
тютюн делят си, смеят се, общуват си,
легла постилат,
пият пътен чай.
На койката
като на люлка малка
люлея се и гледам как безспир
Русия, възмъжаваща в скиталство,
без отдих скита в необятна шир.
Стругари, дърводелци
и строители –
носители на вест и чистота.
Сред тях усещам токове, връхлитащи
наистина с висока честота.
Момичето с малини на халатчето.
Младежът в гимнастьорка без пагон.
Скиталческият вкус ни е в характера.
Страна на длан е нашият вагон.
От Волга, Дон и Припят
хора бързащи
разнасят по земята си разцвет.
Аз искам да сме с тях все тъй привързани.
В семейството им с чест да съм приет.
В прозореца
реки и ниви виждаме.
И къс небе светлее в златен зрак.
Боботят наводнения прииждащи,
а влак лети.
И пролет,
пролет пак...
Ударения
ВАГОНИ НА ПРОЛЕТТА
Плафо́ни почерне́ли, си́ви га́ри,
табе́ли с разписа́ния за пъ́т.
Прели́тат мо́крите платфо́рми ста́ри,
стрело́чници под вя́търа стоя́т.
Оби́чам да съм с хо́рата пъту́вашти,
случа́йни запозна́нства та́м ми да́й;
тютю́н деля́т си, сме́ят се, обшту́ват си,
легла́ пости́лат, пи́ят пъ́тен ча́й.
На ко́йката като на лю́лка ма́лка
люле́я се и гле́дам ка́к безспи́р
Руси́я, възмъжа́вашта в скита́лство,
без о́тдих ски́та в необя́тна ши́р.
Струга́ри, дърводе́лци и строи́тели –
носи́тели на ве́ст и чистота́.
Сред тя́х усе́щам то́кове, връхли́ташти
наи́стина с висо́ка честота́.
Моми́чето с мали́ни на хала́тчето.
Младе́жът в гимнастьо́рка без паго́н.
Скита́лческият вку́с ни е в хара́ктера.
Страна́ на дла́н е на́шият ваго́н.
От Во́лга, До́н и При́пят хо́ра бъ́рзашти
разна́сят по земя́та си разцве́т.
Аз и́скам да сме с тя́х все тъ́й привъ́рзани.
В семе́йството им с че́ст да съм прие́т.
В прозо́реца реки́ и ни́ви ви́ждаме.
И къ́с небе́ светле́е в зла́тен зра́к.
Бобо́тят наводне́ния прии́ждашти,
а вла́к лети́. И про́лет, про́лет па́к...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Дрофенко
ВАГОНЫ ВЕСНЫ
Вокзалы,
Почерневшие плафоны,
Таблица расписаний на щитах.
И пролетают мокрые платформы
И стрелочницы с ветром на щеках.
Люблю я пассажиром дальним сделаться,
Завязывать знакомства невзначай,
Пока попутный люд махоркой делится
И стелется,
и пьёт дорожный чай.
На полке,
словно в детстве на качелях,
Качаюсь я, смотря из-под руки,
Как Русь моя, мужавшая в кочевьях,
Без отдыха кочует по Руси.
Прорабы едут,
плотники и токари –
Подвижники добра и чистоты.
Я в их кругу пронизываюсь токами
Действительно высокой частоты.
Вот девочка в малиновом халатике.
Вот парен в гимнастёрке без пагон.
Вкус к перемене мест у нас в характере.
Страна в миниатюре – наш вагон.
Спешат в нём люди с Волги,
Дона,
Припяти,
Несут они расцвет своей земле.
Я тоже жить хочу, как ими принято.
Я принятым хочу быть в их семье.
А за окном –
в ручьях и пахотах.
И неба кромка чистая видна.
И по Руси идёт великий паводок
И поезд мчится.
И весна,
весна…
---------------
Руският поет и публицист Сергей Петрович Дрофенко е роден на 12 август 1933 г. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет. Няколко години е работил в Сибир, след това завежда отдел „Поезия” при сп. „Юность”. Публикува стихове от 1960 г., но успява да издаде само една стихосбирка: „Обращение к маю” (1966 г.). След смъртта му излизат неговите стихосбирки „Зимнее солнце” и „Избранная лирика” (двете през 1972 г.). Умира след нещастен случай на 9 септември 1970 г., погребан е в Бабушкинското гробище в Москва.